Училищният ден, винаги сериозно натоварен с часове по български език, природознание, математика, чужди езици, хореография, трудово, всъщност започваше в автобусите , които ни извозваха до отдалеченото ни училище в Горна Баня. Сега много от училищата имат собствен транстпорт, но тогава ни одумваха, гледайки автобусите , пълни с весели, палави деца. Рейсовете кръстосваха в ранните часове на деня софийските улици и булеварди, и от набелязаните спирки събираха малките палавници с тежки раници- чанти. Малките пасажери, поуплашени от наближаващите трудни уроци се понасяха с весела и шумна врява, с игри , с детски разпри, а понякога и с остри пререкания и спорове – нали ги чакаше „голямата битка” в клас. Често над нашите гласове се чуваха назидателни, строги забележки от предните седалки на рейса Чавдар, където седяха нашите „строги даскалици”, нашите загрижени и изключително строги и отговорни към работата си учители, които навярно едвам са понасяли нашите безкрайни лудурии...

    Сред съучениците си, аз бях винаги много шумен, винаги говорех нещо, разказвах съвсем ненужни и неуместни за ранните сутрини истории, разигравах комични имитации, и всичко това сякъш ни отдалечаваше от предстоящите уроци, с което забавлявах другите, дразнех понякога и учителите .но всеки, който се захващаше да се бори срещу щуротиите ми, и срещу това мое стихийно бърборене, много бързо се отказваше. Разбираше, че това е невъзможно. Като че ли и сега е така ... Обичам да разговарям, да споря, да се смея, да разказвам комични ситуации, а и често имитирам, предполагам твърде успшно, защото предизвиквам у всички бурен смях .

        Атмосферата в НСУК се получаваше в това сплитане на детска гирлутия, викове, плачове, буен и весел смях, от друга страна тежката учебна програма, затишието преди ежедневните изпитвания и ежеседмичните контролни, изпитите, строгостта и професионализма на множество специално подбирани с конкурс способни като педагози и талантливи учители, които, въпреки строгата дисциплина не ни ужасяваха, а ни респектираха със своите качества. Изобилието от школски пособия, добре оборудваните ателиета, пъстрите, красиви и модерни дрехи на учители и ученици, гиздавите народни носии, с които често се пременяваха малчуганите и по-големите деца, празничните букети от цветя, миризмата от вкусотиите в стола, долитащите звуци от музикалните инструментални репетиции, всичко това превръщаше Горнобанското училище в едно изключително място на сериозни знания, място за изкуство, за духовна наслада от музика, картини, танци..., в един лицей – мечта , със страхотни условия за развитие и всестранна изява на таланти, интереси, постижения във всички области на културата.

Откъс от Книгата