|
Колежанин в Лондон
1998 година. Година – кръстопът при решаване на много важния въпрос в моя жизнен път – накъде? На какъв адрес да изпратя приготвения комплект от репродукции на мои картини ( portfolio) . Разглеждайки възможностите на не малко наброй артистични училища, ние се спряхме на три колежа – в Америка, Канада и в Англия. Обаждахме им се в административните им офиси, изпращахме репродукции и препоръки, търсехме спонсори и решения на най-тежкия въпрос – финансовия. Montserrat College of Art е разположен съвсем близо до град Бостън (US), от който бяхме получили по пощата каталога на университета. Вълненията бяха големи, обмисляйки възможностите за едно евентуално обучение там, както и за бъдещите варианти, които можеха да се открият пред мен. Портфолиото, което бях изпратил в колежа, включваше най-добрите ми етюди от художествената гимназия, ранни картини, свободни графики, пейзажи от пленерите, рисунки и други. Отговорът от американския колеж не се забави и аз получих очакваното съобщение, че съм приет за студент в бакалавърската им програма. Колежът ми отпускаше и стипендия, с която можех да посрещна ежедневните си разходи, както и осигуряването на рисувални материали и такси за общежитие. Няколко дни след тази радостна новина получих писмо от Дженифър Шарп – административен координатор в Колежа Byam Shaw School of Art - избраното от мен училище по изкуства в Лондон. Най-силно очакваното писмо беше в ръцете ми и в него решението на Съвета на директорите в Колежа бе отразено с най-голями подробности. Пълната стипендия, която ми бе присъдена като признание за уменията и таланта ми бе най-голямата награда както за мен, така и за близките ми. В писмото ни уведомяваха, че за моя радост ми признават първата подготвителна година от курса (отпада Foundation курс) като направо бях включен в същинската образователна част от семинарния и лекционен курс на Бакалавърската степен.
Още първата година в Колежа все още се приспособявах, постепенно набирах самочувствие, преодолявах трудности, като навсякъде ме водеше силното желание да оставям в конкретните си теоретични и практически занимания най-добро впечатление сред тюторите. Аз много често печелих симпатиите им, въпреки инцидентни спречквания и конфликти, като най-много се стараех да не разочаровам директора Alister – един истински благородник, вдъхващ страхопочитание.
|
|
История на колежа Byam Shaw |
|
Думи на Директора на колежа по случай 100-годишнината от основаването му Когато в края на ерата на Едуард, през лятото на 1910 г., Rex Vicat Cole и John Byam Shaw са отворили вратите на студиото в Campden Hill за техните първи двайсетина студенти, те едва ли са мислили много какво ще се случи след едно десетилетие. Едно столетие по-късно е трудно да се каже какво те биха направили с основаното от тях училище по изкуства, преместено от Kensington в Archway, и обучаващо около 400 студенти. Но можем да предположим, че биха изпитали огромно удовлетворение да видят Byam Shaw със стабилно положение сред Central Saint Martin – и част от разширеното семейство заедно с Camberwell, Chelsea и Wimbledon.
|