Галерии

Едуард, вечният всезнайко - приказва на висок глас, разпява какви ли не италиански арии, пъргаво и артистично се придвижва, развеселен от моите коментари и шеги, Еди – моят незабравим приятел. В продължение на няколко дни той пренасяше невъобразимо по вид и брой разни вещи – престаряли, странни на вид манекени, кашони с дрехи, лампиони, кутии с латекс и бои и какво ли още не. Пренасяхме от нашия етаж към приземната част на магазина. Този „магазин” по-скоро приличаше на шивашки цех или на някакво изоставено модно студио. Разбира се и аз се включих в работата,която често приличаше на странна надпревара с времето, с идеите, с възникващите непрекъснато проблеми от всякакво естество...Притеснявах се , че сме попаднали в някакъв невъобразим хаос, който, за мое успокоение, все повече започваше да дава резултати и халето-галерия постепенно придобиваше приемлив вид. Едва ли ще мога с думи да опиша тези дни, в които кръстосвахме Лондон с папки, платна, в работни дрехи, придвижвайки се с метрото или с двуетажните рейсове.Пътят ни беше преди всичко между Колежа на Archway и уникалната Брикстанска галерия - нашшата мечта. Подвластни на художническото вдъхновение, окрилени от мечти и надежди , свързани с бъдещата ни изява прд публика, ние не познавахме пречки и умора, рисувахме денем и нощем в квартирата на Еди, купувахме си материали с оскъдните средства, с които разполагахме и усещахме вихъра, в който се придвижвахме към желаната цел. Хаосът като че ли все повече се задълбочаваше – не достигаха листа и платна, което пораждаше кавги и пререкания, разливахме тушове и бои в папките си, губехме си перата и блокчетата креда, но продължавахме ...всичко се вършеше с нестихваща страст. Може би затова успявахме ... Може би затова успяхме...

Откъс от Книгата
вж. Мултимедия

На 18 юли 2006г. галерия Солерс представя изложба-живопис на младия художник Борян Лазаров. Изложбата включва девет нови маслени картини, няколко произведения в смесена техника и няколко рисунки. Експозицията продължава до 28 юли 2006 г.

Произведенията, които са представени по време на изложбата, не са обединени от обща тема или заглавие, а представляват различни търсения на автора.

„Ако можех дори да се доближа до заглавие на изложбата, което да обедини тези картини, да ги приобщи и свърже в една ясна идея, щях да го поставя веднага като лайтмотив. Но това ми е невъзможно. Напълно неестествено би било да поставя тези образи като серия, те са толкова различни и ако една идея подхожда на няколко работи, тя се превръща в анти-теза за останалите. Оставяйки ги свободно да се оформят в съзнанието ми, всички тези картини са плод на искрено вдъхновение и всяка носи свой собствен заряд”, споделя авторът.

Борян Лазаров определя себе си като рисувач и мечтател. За него творческият процес е сложен, защото тогава „изплуват натрупани преди години размисли, съмнения и надежди, на повърхността излизат открития, правени отдавна, в съвсем друга обстановка. Но винаги това завръщане на старото е съчетано с нещо ново. ...Вдъхновението не идва с отговори на въпроси, а с нещо като победа над въпросите, над мислите, то е в движението и улавянето на усещанията вътре в нас и тези, породени от раждащите се рисувани образи...”

Интервю на Кирил Попов по повод изложбата „Сърце от цветове”

- Повечето от творбите са направени специално за настоящата изложба “Сърце от Цветове” /рисувани са в края на миналата и началото на тази година/. Именно за това в тези мои картини съм се стремял да въплътя темите си с много пъстрота, със спонтанен и жив колорит. Втъканите цветни решения и рисувални техники са няколко, но не обичам да ги издавам, защото изкуството си има своите тайни, своите скрити загадъчности. В изложбата участват и две по-ранни емблематични според мен картини; това са малката композиция “Двама”, изобразяваща фигури на мъж и жена в народна носия, и една голяма фигурална сцена, представяща поход на траки, поклонници на своя Бог Слънце. Показвам и някои свои рисунки правени по модел.На откриването прожектирахме също и филм, проследяващ реалния процес на рисуването, моята ръка в процес на линеарно рисуване по въображение, филм, който предизвика голям интерес.

- Аз залагам на уменията си и на смелостта да експериментирам, а темите подбирам със сърцето си и предполагам и се надявам, че ценителите на моето изкуство усещат това и са привлечени от това. Не мисля, че мога да бъда вписан в някакъв “изъм”. От великите художници харесвам Веласкес, Пикасо, Дали; ренесансовото рисуване ценя много високо, и съм горд, че то е съществувало в земите на днешна България още преди Христа.

- Бих желал просто да благодаря на всички, които обичат и ценят изобразителното изкуство, защото аз работя не само заради себе си, но и заради всеки, който иска да се докосне до душата ми , който иска да ме опознае чрез картините ми. Аз работя, за да бъде по-богат на емоции и по-вълнуващ живота на всеки, който има сърце и душа да вникне в света на Изкуството.

Ако художникът направи коментар върху своя творба, ако се опита да я опише или охарактеризира, много бързо след това самата картина може да започне да изглежда по съвсем различен начин, все едно, че започва да се представя по предварително предначертан начин, което лишава ценителя от творческо възприятие и осмисляне. Ценителят на изкуство има своите права да възприема и оценява една творба по свой начин, според своя манталитет, култура и емоционална нагласа. Никой не бива да отнема това право, а най-малко авторът-художник е заинтересован да подменя и присвоява правата на ценителя на изкуство.

Творческият процес е твърде сложен, твърде неуловим и неразбираем за страничния наблюдател и ценител поради това че в него изплуват натрупани от предишни години емоции и размишления, на повърхността излизат открития, правени в друго време, при други обстоятелства , в друга обстановка, в друг контекст. Винаги обаче това възвръщане към старото е съчетано с моментното състояние на твореца по време на създаване на произведението, състояние на духа, на мисловната, интелектуалната кондиция, на великата идея за пресъздаването на личната философия за живота, света, за всяко нещо, което вълнува – радва или тревожи, окриля или подтиска, вдъхновява или отчайва...,. Решенията, които художникът взима пред платното или листа, не са свързани само с въпроси от рода: как да се рисува по-красиво, как да се балансира композицията, как да се отразят пропорции и переспектива , как да се постигне цялостно харесване от публиката. Това са елементарни въпроси, които художникът е необходимо да надраства за да бъде верен на себе си, за да бъде истински, неподправен и меркантилно ориентиран, губейки своя стил, своя искрен подход към изображенията, които създава. А има и нещо друго – вдъхновението не идва с отговори на въпроси, а с нещо като победа над въпросите, над мислите, то е в движението и улавянето на усещанията вътре в себе си и тези, породени от непосредствено раждащите се рисувани образи, или в напрежението между художника и модела. Рисунъкът е най-бързият начин да усвоиш един образ, движение, някаква емоция, която може да се изобрази. Но в картината образите придобиват голяма , своя тежест и заживяват свой живот, вдъхнат от автора. И въпреки всичко, за мен дори с една линия биха могли да се изразят сложни и дълбоки внушения, натрупвания, дълбочина, новаторство, визия. Настоящата изложба / Живопис - Солерс 2006 / включва девет нови маслени картини, една по-ранна работа – портрет, няколко картини в смесена техника и четири рисунки. Всички тези картини са плод на искрено вдъхновение и всяка носи свой собствен заряд. Образността е свързана с няколко основни взаимодействия –цвят/форма, движение в статичното, вечно и живо, ново/пресъздавано. А темите са отново тези, които винаги са ме вълнували - женската фигура, женското присъствие и еротиката, конят като красив и вълнуващ мотив със символно значение,войнстващият дух и мирът, взаимодействието и съприкосновението между модерното и древното и както винаги, любовта, тайнството на привличането....

Защо съм избрал именно този водещ символ! Като визуален образ фигурата на коня е била винаги привлекателна за мен , винаги съм я определял като изключително динамична и изящна, като символ на природната сила в движението и хармонията. С характерните си качества – буйна грива и опашка, силни гърди, красиво оформена задница и дълги крака, горди и дръзки движения – конят е музика за окото, едно обаятелно създание, което всеки художник-рисувач се чувства предизвикателно задължен да нарисува. Конят е изключително богато натоварен със символни значения, с фантазност и тайна сила. В античната митология, в легендите и преданията, той е споменаван най-често след човека. Именно в съчетания с човешкия образ, жребецът, атът, кобилата, достигат най-голяма слава и красота. В българската митопоетична традиция, в историята ни, конят е най-почитан сред животните; той присъства в най-великите ни исторически подвизи и в най-прочутите ни легенди. Боготворен от траките и прославян от българите, ние го познаваме като наш горд, величав спътник, свързан с паметниците на Тракийските конници, митичния Борей, Мадарския конник, Крали Марко, с Хвърковатата чета и с още и още...