А В Т О Р С КИ  П У Б Л И К А Ц И И

Приказката – извор на красота и мъдрост

        Дълга е историята на приказките, но едва ли някой би се заел да я проследи чак до дълбините й, до самото им зараждане, защото то със сигурност е много далеч във времето. За писмеността знаем, че е възникнала няколко хилядолетия преди новата ера, а хората са говорели помежду си още по-отрано. Неминуемо народните приказки са се появили на бял свят още щом хората са заговорили свободно. Можем да се опитаме да си представим колко многообразни са били те по нашите земи, населявани преди три и повече хилядолетия от траките, хора много надарени в изкуствата, но в същото време народ без своя писменост, което е спомагало за запазването на приказките в най – натуралния им вид, в разговорната им форма. По–късно тези разказвани истории са “живели” сред селските хора, там където липсата на писмо ги е съхранило като кратки мъдрости и забавни спомени. Неподправеността на селската душа и безбройните вярвания на селянина са дарили народните приказки със специфичните за тях приказни вълшебства, очарование и обичност. Народните и авторските приказки, които ще разгледам са истински произведения на изкуството, носители на “белокоса” мъдрост и оригинална красота, те са неразривна част от човешката и националната култура...

Да съхраним българското

Димитър  Казаков – Нерон

Световете в рисувания квадрат

        „Възгледът ми в живописното платно носи равния цвят и линията – плавна, течаща като неуморимия живот, безконечен като водата от чучура на извора... Картината не е сбор от фрагменти, а вселена от светове, едно слънце от много слънца. Приемам квадратния формат – четирите посоки на света са еднакво отдалечени от нас.”

“ Знаеш ли от какво се ражда хармонията – от контраста. Спомни си Бош и Брьогел. Аз обичам контраста. (...)Аз съм тих мъдрец, пестеливо използвам средствата... Българският народ, който не е религиозен, винаги реално се е изправял пред иреалното. Или основното при него идва от сблъсъка на реалното с иреалното, известното с неизвестното. От този сблъсък се ражда една неясна пластична чистота, неизчерпаема като света, следователно съвършена...

            В картината трябва да има конкретна неконкретност, за да влезеш в нея и почнеш постепенно да откриваш. Затова сентенциите трябва да ги превърнеш в знак.

Моята концепция в изкуството се гради на движението от безпределно ясното към неизвестното.

         Що се отнася до задачата на изкуството – аз смятам, че тя е да концентрира и съсредоточава...”

Живопис върху керамични плочици,

Линеарна рисунка

             На трудния и противоречив творчески и житейски път на Казаков са посветени десетки публикации, изследвания и книги. За мен той е бил и ще остане завинаги “моя любим учител”, който винаги ще ме вдъхновява...

Светлото и тъмното – доброто и злото

         Значимостта на един философ се определя до голяма степен и от това какъв пример дава самият той като човек, как свързва своите размисли и констатации с реалностите на живота. Философията на живота може да бъде разбирана най-напред като мислене върху живота , върху ценностите, тревогите и радостите,  въжделенията и оценките за заобикалящия ни свят, както и върху представите ни за него.. Всеки творец, посветил живота си на изкуството, се опитва да анализира и обобщава в слово, образи, цветове или звуци своите възприятия, емоции и вдъхновения. Опитва се да намери философски израз на обобщенията, до които достига. Размислите, свързани с класическите понятия за добро и зло, почти винаги намират своето централно място в художествените интерпретации на творците от различни области.

Витошки пътеки,

туш/четка

       Съществуват различни концепции за „доброто и злото”, за необходимостта от доброта и красота, както и за злото като част от живота. При съвременния човек се проявява стремеж към доброта и покорство, но едновременно с това има и хора носители на воля за власт, обладани от три злини: страст, жажда за господство и себелюбие.

  „Доброто и злото” неотменно съпътстват житейските съдбини на всеки един от нас. Животът понякога изглежда като „поле на доброто”, а понякога като „поле на жестокост и несправедливост” и това ни отвежда към коренно противоположни възгледи за „светлата” и „тъмна” перспектива пред нас. И с основание си задаваме въпроса: „нима всичко е предопределено...?”

Размисли

върху пърформанс-изкуството

върху тази интересна форма за представяне на нови и различни начини за концептуализиране:

едно ново, многопластово, провокативно и въздействащо изкуство, което привлича творци и ги мотивира да търсят нови изяви , както в галериите, така и на театралната сцена, а понякога и на улицата, вдъхновени от естествената близост на зрителите...

     През късните години на 1960-те и 1970-те години пърформанс- изкуството се налага като една характерна художествена форма на изразност, сфера на критични и провокиращи реакции, на формално експериментиране и на нова концептуална визия. Тази нова възможност за “живо” творчество привлича автори, практикуващи в широк кръг области на изкуството, дори и хора, представители на нехудожествения свят. В своето разнообразие пърформансът включва рисуване на живо, танцови постановки в естествена среда, прожекции, разказ, музика, поезия, театър...

          Тази нова художествена форма възниква като логично продължение, следваща стъпка в непрекъснато развиващия се свят на изкуствата. Той е станал възможен и се е разгърнал като следствие от значителни художествени фактори, като традицията на Футуристко-Дадаистките манифести и спонтанни пърформанси-акции, театъра на Баухаус, пътят от колажа до Environment- експериментите във визуалната литература и звуковата поезия, поколението “Хепънинг” от 60-те. Важна роля за обособяването и развиването на новите начини на идейно /концептуално/ изразяване и реакция играе и широкото присъствие на композитора Джон Кейдж и неговата мултимедийна продукция “Събитие без име”/Untitled Event/ в сътрудничество с Робърт Рошенберг, Дейвид Тюдор, Чарли Олсън, Мърс Кънингам.

          Изкуството на пърформанса е силно повлияно от публични протести и обществени събития, както и от движения, появили се в резултат на политически, социални и културни кризи, и се превръща в адекватна, идейно ангажирана със своето съвремие художествена форма на критичен отзвук.

В галерия СОЛЕРС

Драги гости,

   Приветствам ви с новата си Изложба Рисунки. Тя представя няколко мои стари произведения, които за себе си определям като важни и характерни за периодите на тяхното създаване, и последните ми творби върху хартия, изпълнени в смесена техника. В тази своя изложба аз за първи път показвам новия си артистичен подпис, който за мен е от голямо значение. Неговите основни визуални внушения трябва да са съзиданието и полетът. Кълбото в долната част на буквата Б въплътява концентрирана творческа сила, а в горната част линиите символизират крило, което освобождава и понася към реализация всяка идея и всеки импулс.

      Рисунките, които за мен са не по-малко значими от завършени маслени картини, аз се стремя да превръщам в емблеми на моето изкуство, на душевността ми, на моите размисли, на българския дух, който нося. В някои от тези творби съм вложил своите тайни рисувачески методи, които не спирам да усъвършенствам и развивам.

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
  КЪМ УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
ПО ПОВОД ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА

           Пиша ви тези редове от цялото си сърце, без да влагам в тях цели и скрити помисли, а за да ви разкажа за себе си в думи, отправени към вас, към вас, учениците и учителите на 29-то СОУ „Кузман Шапкарев”.

           Напуска ни един „посърнал и натежал” двадесети век, оставащ в историята своята пленителна, но и тъжна, мрачна понякога реалност. В ежедневието си всеки от нас носи своите си дилеми, чието разрешаване в неизвестното бъдеще тегне над мислите ни. Светът е вървял много, много дълго, като представителите на всяка епоха са правили опити да построят човешкото общество в посока мир и съвършенство. Но най-ценно е делото на онези духовни учители, които с човешки думици са нареждали броеници съвети за това как да постигнем човешки, духовен мир вътре в себе си.

          Днес е ясно, че всяка сложна философия, като урок или пример, отдалечава автора й от читателите и учениците му. Но кой може да каже, че е постигнал края на своя мисловен труд; Кой се е отказал от полезното слово, защото думите му са стигнали задоволителен край. Мислителят, въобще мислещият човек, се променя безкрайно, усъвършенства сякаш наново своето виждане за света и разширява или облагородява своето верую. Така до часа, в който напусне милата ни Земя – този прекрасен свят.

           Мъдростта сверява часовника си според опита на обикновения човек. Мисълта на духовните учители е насочена към човешкото щастие като най-велика цел, като недостижима обител, от която ще заструи светлина за всички хора, но ако тази обител е постигната. Нейната истина може да бъде единствено много простичка и лекокрила, че да се понрави на душите и сърцата на всеки малък и голям, неук и грамотен.

У всеки човек е заложена интуиция към доброто и правилното. Те са постижими с мерилото на човешката сила – волята. Всяка дейност ще е сторена по-добре и доколкото добре е възможно, ако е съпроводена от силна вяра в собствените сили, в умението си да сториш наученото по най-добрия начин.

           Всяко зло е обречено да смени премяната си в добро, когато насреща му се изправи любовта…

Религията на траките

текстът е поместен в книгата

Захари Зограф

текстът е поместен в книгата