Още от най-ранно детство талантът на Борян впечатляваше всички – и малки и възрастни. Където и да отидехме той си намираше повод да рисува. Дори на плажа – ще използва пясъка, в заведение – ще вземе салфетките от масата, дори ако решава задачи по математика – до отговорите ще нарисува нещо, а петолинията в школите  по пиано, вместо с ноти, бяха изрисувани с весели малки човечета – навсякъде, с каквото трябваше да се занимава, се свързваше с рисуване.

          Борян рисуваше с такава лекота и замах, с такова въображение, че никой – нито близки, нито учители, не се съмняваха, че той ще стане един ден художник. Така още от съвсем ранна възраст, от учителите си по рисуване в малките класове, от приятели, близки и дори от случайно срещани хора той получаваше признание за изключително впечатляващите качества да рисува, от голямата фантазия, която съпътства рисуването, съчиненията му, артистичното поведение, богатото му чувство за хумор . Всички се впечатляваха от оргиналното му мислене, което се проектираше в изявите му.

           След като беше приет в лондонски частен колеж като пълен стипендиянт , той замина за Лондон- изпълнен с много планове, щастлив и малко притеснен от неясните предизвикателства, които очакваше да го съпътстват. Все пак, той за първи път се отделяше от семейството ни, а и неизвестните около неговото адаптиране към средата – езикова бариера, чужда образователна система, непозната среда и култура притесняваше всички ни. С голямо внимание проследявахме всички събития, свързани с него и често констатирахме за пореден път, че се справя много успешно, въпреки трудностите от най-различен характер, най-вече свързани с бедността и неизбежните финансови ограничения. Често споделяше с нас, че не му достигат средства за храна, а какво остава за рисувални материали, без които не можеше да продължава напред. Оскъдните пари, които му пращахме не достигаха и той си подпомагаше с рисуване на портрети, продавани понякога на безценица…На нашите притеснения той се надсмиваше и често казваше – „няма начин да не се справя”, оптимизмът му беше най-големия помощник в трудния, но най – впечатляващ период от неговия живот.

           По-късно аз имах шанса да замина също, за да му помогна при организиране на  изложбите, да се порадвам отблизо на успехите му, а и не на последно място, да поживея в големия , космополитен град Лондон - едно голямо преживяване, което ще остави най-трайни следи у всички ни. В Лондон Борян направи  няколко успешни изложби, една от които беше в галерия „София” в българското Посолство. Президентът Петър Стоянов посети галерията и го поздрави за успехите, което направи и посланика Валентин Добрев, както и културното аташе Аглика Маркова. За всички нас, неговите близки и приятели, изявите на Борян ни радваха изключително много и подтвърждаваха всеобщото мнение, че неговият път е предопределен…

К.Л.
Откъс от Книгата

Творчеството, този благословен труд

          Малко по малко митът за „ Горнобанското училище”, който се носи тук и там, започва да изглежда прозрачен. Какво нередно виждат някои в това, че у нас има специализирано училище, където приемат деца, които показват данни за изпреварващо развитие и наклонности за творчески изяви от най-ранна възраст.? Нима не платихме твърде голям данък на педагогическото лековерие, че всеки нормален ученик има неограничени възможности да се развива? Точно това явление имаше характер на мит, тъй като пренебрегваше природните дадености, с които едно дете идва на белия свят…

    Разгледайте рисунките на малкия Борян. Та той е само на девет години…Вижте динамиката на човешките фигури, точния щрих, пестеливостта на средствата…фантазията…” Той не само е роден художник, но е и впечатляващ математик, в пълния смисъл на думите е всестранно надарено дете „ – това са думи на класната му Мария Клисарска, която виждаше неповторимото в това палаво, но много способно момче…

Снежина Гутуранова
„Споделено”

За Борян Лазаров – запознанство

          Запознах се с Борян Лазаров през 2002 г. на негова мащабна изложба в “Галерия за българско модерно изкуство” – K2 Art Gallery. Още на прима виста в галерията бях завладян от усещането за среща с автентичен творец, намерил характерен неизвестен на публиката технически подход. Събуденият у мен интерес към едно безспорно живописно дарование ме отведе и в следващите самостоятелни изложби на Борян Лазаров през 2002, 2004 и 2005 г. в престижната софийска галерия “Солерс”. И отново се уверих, че това е възходящо развиващо се изкуство с трайни белези от космическия дух на нашето съвремие.

    На модерния днес процес на девалвация на изобразителното изкуство Борян Лазаров отговаря с придържане към изобразителните качества в картините си, без да ги прави предоминиращи или за сметка на съдържанието и на вложените идеи. Обърнат с лице към примера на великите – Пикасо, Дали, Хенри Мур, Димитър Казаков... Лазаров си остава постоянно резистентен към познати езици в изкуството. Неговата засилена в различна степен абстрактност в картините му се възприема и като протест против каквито и да е ограничения от формално и съдържателно естество. Благославям пиетета на младия художник към нови и нови изобразителни форми, дълбоко съм убеден, че това е художник с остро сетивна чувствителност, че е ярък художник и с бъдеще.

Дата: 22.01.2005
Кирил Георгиев Попов
Откъс от Книгата

Къща в планината

          Село Бистрица - един малък зелен оазис ..., едно привлекателно място, което свързвам с най-близките си и любими хора. Това е малката лятна къща, в която се събираме далече от шумния град. Тук, в Бистрица всеки един от нас намира свое спокойно, тихо място, където може да слуша музика, да чете любима книга, да се радва на слънчевата топлина и на прохладата в горещите летни дни. Тази малка къща пази спомените от нашето детство. Обичам това място, обичам тези гледки...

Сестра ми Катина на терасата в Бистрица

Продължение на Шапкаревци

    Творческите търсения, тематичната насоченост и емоционалната наситеност на изкуството на Борян неминуемо са повлияни от особената му почит към живота и делото на своите прадядовци Кузман /баща/ и Климент /син/ - Шапкареви. Възрожденската следа , оставена от тях в нашата история оказва непосредствено влияние върху творчеството му.

          Кои са те двамата? Кузман Шапкарев, син на бедни родители, се самообразова упорито и настойчиво, отдава се с възрожденска страст на борбата за признаване и утвърждаване на българската народност в турската империя, събира десетилетия наред фолклорни материали. През 1875 г. е приет за дописен член на Българското книжовно дружество, а през 1900 г. става негов редовен член – академик. Според големия познавач на неговото творчество акад. Петър Динеков, издаденият от К. Шапкарев през 1891-1892 г. „Сборник от народни умотворения” в 6 тома, е най-големият по обем и териториална широта сбор от фолклорни и етнографски материали, осъществен от един човек. Връх на неговата многогодишна учителска и просветителска дейност е основаването на Солунската българска мъжка гимназия през 1880 г., заедно със съставянето на 7 учебника за нея. Неговият син – Климент Шапкарев, учител и революционер, казва за себе си: „Че съм роден край Охрида, че съм син на учителя възрожденец Кузман Шапкарев, че съм приятел от детство, съученик и идеен другар и съратник на Гоце Делчев – това е щастливата звезда на моя живот. Тя ми помогна да обикна над всичко нашата измъчена земя и народа ни, да тръгна по пътя на революционната борба за освобождението на намиращите се още под османско иго българи, да избера учителската професия. Това е моята съдба...”

          За Борян техният живот, и особено „Сборника от народни умотворения...” на дядо Кузман, е извор на постоянно творческо вдъхновение, което може да се проследи в сюжетите на неговите рисунки и картини. Ние виждаме в това едно значимо продължение на Шапкаревци!

         В уважението си към тях Борян дари през 2000 г. оригинален портрет на Кузман Шапкарев на 29-то СОУ, което от пролетта на същата година носи името на българския възрожденец.

ЗАВРЪЩАНЕ

         Запознах се с художника Борян Лазаров чрез негов приятел и участник в съвместни изложби Едуард Мърза, когато те двамата бяха стипендианти в лондонското училище по изкуствата Byam Shaw през 1998 г. По-късно имах щастието да присъствам на откриването на техните две най-вълнуващи изложби. Всеки път имах дълбоко усещане за пространство и вътрешен мир – чувства, които очевидно се споделяха и от другите присъстващи и, които по-късно разбрах, че са тясно свързани с картините и графиките на Лазаров. Интересно е, че по време на втората изложба Лазаров бе толкова търсен, че успя да продаде всички свои изложени творби. Аз съм горд, че притежавам две негови произведения.

           От моя гледна точка първото и най-забележително нещо за експанзивните и колоритни маслени картини на Лазаров е несъмненото качество за „душевен полъх”, който особено силно се излъчва от творбата, наречена „Утеха” и от „Българка”. По същия начин, в характерните му графики, които показват ранно майсторско владеене на изящна чистота и плавна линия, има доста изумителна свежест и непосредственост, които могат да се опишат като западен „стил Дзен”. Отново си мисля по памет за „Полята край Бистрица” и за „Женски бюст”. Все пак неговите графики са запомнящи се и заради качеството им ала Пикасо, където линията сякаш бележи и съдържа огромна същност от материя и енергия, без никакво излишно преувеличение.

Откъс от Книгата

Парижки импресии

„Баща и син в Париж”

            Да видиш Париж е вълнуващо за всекиго, но ако рисуването е твоето призвание и си изпълен с нестихваща обич към рисувалното изкуство, възможността да попаднеш там в ранна възраст е изключително ценно, и остава завинаги като едно неповторимо изживяване.

         Часовете, прекарани в атмосферата на Монмартър, всред картините в градинката на върха и малките кафенета, са преживявания, които и днес са жив спомен и начало на интересни разговори. Нали тук са идвали и споделяли идеите и съмненията си за изкуството, за живота и бъдещето много велики художници, пред картините на които хората се спират днес в галериите и дълго не могат да се откъснат.

         В домашната библиотека, между многото албуми имаме и едно издание за Дега, което често разглеждаме и винаги се спираме на пастелите. Тяхната топлина и изключително въздействаща сила привличаше всички ни и всеки един от нас често се любуваше на прекрасните репродукции. Когато пристъпихме в притъмнените стаи с пастелите на Дега на живо, останахме задълго като омагьосани и не можехме да се отделим от тях.

Откъс от Книгата

ЖИВОПИСНИ ПОСЛАНИЯ

           Съзерцавам стилизираните артистични образи в живописните послания “Жена”, “Голо тяло”, “Вълшебница”… и питам художника какво му дава деформацията. Той казва, че докато гротеската му е чужда и не я допуска в картините си, деформацията му помага много. А за всеки художник голото женско тяло е винаги източник на красота и на вдъхновение, то стимулира сетивата и мъжкото начало, което е творческо по същност. Както жената предизвиква стимули у мъжа да създаде живот, така е и с картините. Какво е картината, ако не стремеж да се сътвори нещо ново, нещо живо …